Искам само да се оплача!
Последни няколко месеца бяха "забавни"!
Първо един многооооооооооооооооооо близък човек си тръгна...чуствах се като пън, когато автобуса тръгваше, а всички около мен плачеха аз мислех че отново трябва да бъда от "железо"!!
Второ риш, че ще е хубаво да помогна на двама "приятеля" да си преместят квартирата в София...след цялата логистика двамцата решиха че вече е време да си поиграят с нервата ми.
Обидиха ме и при това много...МНОГО! Пак бях от "железо"! Маината им, повече да не си правят труда да ме търсят.
Трето, проблеми с онази "хуманитарна" организация в която имам щастието или нещастието да членувам- вече и аз не знам.Естествено мизерниците не си мръднаха пръста да направят каквото и да е и ето защо аз и още един познат имахме честа да работим с ДАГЗ.
С ГЗ(Гражданска Защита) трябваше да изнасяме един мъртвец от селото му до града, защото пътя беше завторен. Когато слагахме човека в ковчега и го пренасяхме към колата единствените мисли в главата ми бяха да не го изпусна трупа в някоя лехичка и това колко тежи. Тогава просто проявих онзи непукизъм, който вече доста често се появява в характера ми.
Усещам, че озлоблявам, че губя нещо в мен, което ме е държало изправен, когато всичко около мен се е опитвало да ме събори.
Искам да избягам за малко! Поне за 2-3 дни.
Ставам зъл и това не ми харесва.Аз съм от хората, който остнат ли дълго време без проблеми започват да се притесняват без причина.Още съм такъв, но вече я има злобата...а това не е добре.

Да не би да си зодия Везни? Аз съм везни, а това, което споделяш като емоции и преживявания ми е доста познато.
Габи ми липсва и на мен.Но ако тя там е щастлива трябва и ние да се радваме за нея.Трудните периоди няма как да изчезнат завинаги.Но пък винаги помня думите на един приятел "След дъжд винаги изгрява слънце!"
Горе главата!