Да си излея това което ме глозга последните почти 10..години.
Ще ви разкажа за баща ми.
Ако не го познавате на външен вид изглежда като...чичко - мустакат, с очила, прошарена коса и брада, отбелязващо присъствие шкембенце...абе Чичко!
Работата е там, че този мои роднина, преди 9 години и няколко месеца започна да прави неща, който не е редно да се правят.
Да запчнем с това, че с Майка ми се разведоха( трябва да напиша нещо и за Майчето...). Не съм от хората, който се тръшкат надуват възглавниците със сълзи и сполои и нарочват родителите си за виновници за всеки техен провал - напротив, след време прецених, че така е било по-добре!
След развода започнаха едни дълги и безконечни летувания с татето.
Може да си призная че ме беше страх да говоря с него, защото не знаех как може да реагира. Не спираше да обвинява Майчето за всичко.След като му омръзна да злослови срещу човека заради, който съм това което съм сега, реши да бъде директен.
Лепваше ми етикети като: "изхабен", "ненужен", "безполезен", веднъж дори ме е нарече и "измет".
Странно е че преди време си спомнях как с него играехме, забавляваше ме, беше строг но с граници. Постепенно тези спомени избледняват и на тяхно място се настаняват много по интересно гледки: изблещени очи, крясъци, караници.
След всеки скандал обаче му ставаше кофти. Не признаваше вината си, но веднага опитваше да я изкупи...буквално. Казваше да си избера нещо и ми го копуваше. Тогава за едно 12-годишно момченце,  този метод вършеше работа.
Преди 2 години отидох да се видя с него, с намерения да си изгладим отношенията. Бях готов да му простя, мислех че това ще е последното лято в което ще има разправии.
Наистина се оказа последното лято...не за разправиите, но за моето мълчание и търпение.
След въпросните 2 месеца караници  последваха 8 месеца без нито да се видим, нито да се чуем. Не получих e-mail нито за Коледа, нито за Нова година, нито за рожденния ми ден. В началото на лятото ми се обади че пристигал и искал да сме се видели.
Видяхме се, беше променен. Имаше приятелка, която влияеше много добре на настроението му. Държах го на дистанция. И през август миналата година, осъзнах че съм изкарал едно спокойно лято...много се учудих и се надявах всяко следващо да бъде все по-добро.
Винаги има и от моето любимо "Обаче".
Това ме покани да му гостувам за няколко дни във Франция, по Ревиерата, защото той имал работа там. Съгласих се. Беше много приятно, естествено доста често ме дразнеше но си мълчах. Само два пъти се захапахме леко.
Въранх се в България, в Русе и му казах че, ще изкарам няколко дни със приятеката ми и след това ще се видя с него. Уговорихме си той да ме чака на 4 август в Благоевград на общежитията на американския университет.
Е на 4 август бях в Благоевград...със 30 стотинки в джоба, една бутилка вода. Чаках го 7 4аса... и реших а се връщам. Друга е историята как стигнах обратно.
Тази случка ме накара сериозно да помисля за отношенията ми с баща ми. Доста мислих и реших, че това наистина беше последнто лято.
Последното лято в което се опитах да го изтърпя, последното лято в което бях добронамерен, последното лято в което в което просто исках да се обърна и повече да не го видя....е, това лято го направих!